– Как се реди пъзел?

– Започваш от рамката.

– А как намираш рамката?

– Ти си рамката! Ние сме рамката! Ние сме границата!

Ние сме границата!

Много време ми отне чуденето, от къде по дяволите да започна тази тема. Защото по принцип няма начало и край, но в същото време всичко може да бъде начало. А всяко начало е край на нещо друго. Или беше обратното? 🙂

В крайна сметка (хаха) реших че просто ще захвана от където ми скимне на момента, за да може да тръгне потока.

Знаете ли, че едно просто действие може да отключи невероятен поток от събития и случки в живота ви. Обикновено чакаме до безкрай да извършим това просто действие, а когато накрая го направим, след това се чудим – защо аджеба чаках толкоз?

Ако искате да откриете отговора на този въпрос, а също така и кое е това малко действие, продължавайте да четете, защото е много вероятно да откриете тези неща дори преди края на темата.

И все пак, за какво става дума тук? Ами тази тема ще бъде основополагаща за всичко което смятам да пиша от тук нататък. Именно затова ви съветвам да я прочетете, за да можете да разбирате всичко останало. А всичко останало ще бъде доста практично и смятам че може да ви помогне да отключите много скрити аспекти от живота си. Разбира се, не мога да го гарантирам. Просто за мен всичко, което описвам и ще описвам тук в бъдеще е работило по много интересни начини и ми е помагало да „отцикля“ в моменти на зацикляне. Освен това личното ми усещане е, че трябва да го споделя, а личното ми усещане никога не ме е лъгало (стига да успея да го разпозная като автентично такова).

И така, без повече претенциозност, просто хващам потока и започвам темата от ето тук:

Когато имаме проблем, когато се случи нещо, което не ни харесва или нещо от което ни е страх, или някакви спешни обстоятелства в живота ни, обикновено има 2 вида реакция, които проявяваме. Едната е борба – ще се боря, ще направя всичко за да оправя нещата, ще действам и т.н. Другата е бягство – отпускаме се и се примиряваме с положението, и си казваме че нищо не можем да направим. Разбира се, има различни степени и вариации на тези две неща.

И двата горни вида реакция, обаче, отнемат от силата ни. И готовността за битка, и отпускането създават стрес и безпокойство, но не решават проблема. Понякога на повърхностно ниво и привидно, може да го решат, но в дългосрочен план винаги виждаме че проблема се връща отново и отново под различни форми и е много трудно да се отървем от него, ако винаги реагираме по един и същи начин.

Има, разбира се, и друг вид реакция.

Но преди да стигна до нея, нека започна малко по-отдалеч, за да можем да вникнем по-надълбоко в тези идеи. Нека заедно разнищим нещата, защото не искаме повече да седим на повърхностно ниво, нали? Искаме истинско дълбоко разбиране и „кликване“ на нещата. И не на последно място, искаме резултати!

И така, да започваме.

Парадоксите…

Всичко във физическия свят е изградено от парадокси!

Колко често, разсъждавайки върху природата на нещата, установяваме че нещо ни се изплъзва? Вярваме силно в нещо, защитаваме го ревностно, а след като мине малко време виждаме, че това изобщо не е така, не работи или в най-лошия случай са били пълни глупости. Избираме следващото нещо в което да вярваме, и почваме отново цикъла.

Спомнете си в какво сте вярвали като дете. А като юноша или в студентските години?

Аз вярвах че в дерето до къщата ни живеят чудовища. Вярвах, че с най-добрата ми приятелка от първи клас никога няма да се разделим. Вярвах, че музиката може да ме предпази от нещо лошо.

Когато пораснах малко, вярвах, че ще се влюбя в някого и ще бъда цял живот с него. Когато се влюбих и после ме зарязаха, вярвах, че няма да има друг към когото да изпитвам същото. Мислех, че когато съм с някого дълго време, той ще чете мислите ми и ще ми дава всичко от което имам нужда и че това просто се случва автоматично, когато се обичаме. После разбрах, че трябва да споделяш нуждите си и да работиш за изграждане на връзка. Мислех, че нещата се подразбират без думи. После разбрах, че трябва да се говори много. А след това пък разбрах, че понякога не трябва да се говори твърде много.

Вярвах, че щастието е трудно постижимо. После разбрах, че това зависи от мен. Станах най-щастливия човек на света. В моя собствен свят.

Мислех, че света е един и същ за всички. После разбрах, че всеки живее в свой собствен свят.

Вярвах, че има една Истина, с главно „И“ и трябва да я открия на всяка цена. Търсех Истината, и опитвах какво ли не, докато не разбрах, че няма Истина. Няма една истина с главно „И“. Всеки човек има своя собствена истина. И тя не само е различна за всеки, но и се променя с времето, така че е различна не само за всеки човек, но и във всеки един момент.

Разбрах, че съм грешала за всичко. Знам, че и в момента греша за всичко и всичко, в което вярвам, не е истина. Но в същото време в този момент това за мен е абсолютната истина, защото съм го избрала и го изживявам!

А ти в какво вярваше като дете?

Има много парадокси. Има научни такива, медицински такива, философски такива….

Например парадоксът на Ръсел, който поставя въпроса: дали „списък на всички списъци, които не съдържат себе си“, би включил себе си?

Някои парадоксални реакции на лекарства са известни и се използват редовно в медицината. Парадоксална реакция на лекарство е обратното на това, което човек би очаквал, като например да се възбуди от успокоително или да се успокои от стимулант.

Парадокс на Ферми се нарича противоречието между голямата вероятност за съществуване на извънземни цивилизации и липсата на доказателства за контакт с такива цивилизации. Доста учени и философи са предлагали различни разрешения на този парадокс, но засега той си остава парадокс. 😉

Има парадокси, които се наричат порочна циркулярност или безкраен регрес. Пример за това са следните 2 твърдения:

„Следващото изречение е вярно. Предишното изречение е невярно.“

Има и парадоксална геометрия. Ето няколко примера:

И за да ви покажа, че парадоксите не са просто нещо, което съществува там някъде, а всъщност всичко в нашия свят е изтъкано от парадокси, и те са „строителният материал“ за този свят, нека разгледаме една метафора.

Представете си една частица, която има безкрайна скорост. Трудно е да си представим наистина безкрайна скорост, тъй като на ума му е трудно да си представи нещо „безкрайно“. Ума си представя една много много бърза частица. ОК. Но замислете се, ако наистина една частица има безкрайна скорост, тогава тя би могла да бъде на безбройно много места едновременно.

В такъв случай, тази частица с безкрайна скорост, може да изгражда абсолютно всичко във физическия свят – телата на хората и животните, дърветата, скалите, сградите, предметите, цели планети и галактики.

Опитайте се да си представите много много буквално идеята, която всички велики мъдреци постоянно повтарят. Всички сме ЕДНО. Всичко е ЕДНО единно цяло!

За да можете да вникнете още по-надълбоко и да разберете истински идеята, горещо ви препоръчвам филмът Predestination. А след като го изгледате, още по-горещо ви препоръчвам да прочетете тази статия на „Паралелна реалност“.

В статията е описана изключително добре метафората (която в същото време не е метафора) за Първичната Частица, за която ви разказвам по-горе.

Ето все пак много накратко за какво става въпрос:

Съществува само едно съзнание – нашето. То създава всичко! Хора, предмети, природа, галактики и планети… Създава и другите, с които да комуникира. А комуникацията е просто вид отражение, или огледало на нас самите. „Източника“, „бог“, или кой както предпочита да го нарича, изживява сам себе си чрез безбройно много проявления на съзнание, което всъщност е едно съзнание.

Първичната частица е възможно най-фината частица, която всъщност дори не е частица, защото няма маса. Тя е просто някаква флуктуация. Някакъв вид информация, която съзнанието създава и след това я използва, за да създаде всичко останало.

За да можем да изживеем целия физически свят и да разиграем всички идеи, които той ни представя, съзнанието поставя множество ограничения за самото себе си. И тъй като самото съзнание е безгранично, но се поставя в огромен брой граници, парадоксите са навсякъде.

Парадоксите се пораждат поради факта, че логиката се гради на причинно-следствени връзки. А причинно-следствени връзки могат да съществуват между минимум 2 неща. Не могат да съществъват между едно и също нещо. А повече от едно нещо, просто няма. Всичко е ЕДНО. Една единствена частица изгражда всички привидно различни неща.

Можем ли някак да извлечем смисъл от всичко това за ума? Едва ли, но можем да опитаме. А когато опитаме – или ще се объркаме и ще зарежем всчико това, или ще минем отвъд ума и ще получим едно доста по-дълбоко разбиране, което не е ограничено от логиката.

И така…

Дори една частица от нас да не съществуваше, нямаше да съществува абсолютно нищо. Мислим, че има по-успели от нас, по-влиятелни от нас, други които ни манипулират, но ако ние не съществувахме, ако го нямаше нашето съзнание, нямаше да съществуват и те. Защото аз съм едновременно всичко, цялата вселена се съдържа в мен, в същото време съм част от нея и част от всичко, което съществува. Едновременно с това съм нищо, абсолютна пустота. Всяка една моя частица, всяка клетка е същото – всичко, част от всичкото и нищо. Всеки един от нас е така. Представата за това е трудна за ума. Затова, когато осъзнаем тази ситуация директно минаваме отвъд ума. Иначе няма как да го осъзнаем. Ако дори една едничка частица от тази Вселена не съществуваше, то тогава нямаше да съществува и вселената изобщо. Защото всичко е изградено от една частица, всичко е едно. В същото време всяка частица е цялото и е сама за себе си, и дори и да изчезнат всички други частици, то пак ще си съществува всичко, защото абсолютно всичко се съдържа в тази частица.

Какво следва? Ако нямаше жертви, нямаше да има насилници, ако нямаше тъмнина нямаше да има светлина, ако нямаше проблеми нямаше да има и решения, ако нямаше полярности нямаше да има и баланс…. Но! Ако изведнъж изчезнат всички насилници и останат само жертвите, то самите жертви ще се превърнат в насилници, ако изведнъж изчезне мрака и остане само светлината, то самата светлина ще се превърне в мрак, ако изведнъж изчезнат всички проблеми, то самите решения ще се превърнат в проблеми, ако изчезнат полярностите, то самият баланс ще формира полярности. За да може нещо да продължи да съществува, то винаги съдържа в себе си своята противоположност и всичко останало.

И какво се получава? Каквото и да изчезне, светът ще продължи да бъде такъв, какъвто е. Но ако само едно малко нещо изчезне, светът вече няма да съществува изобщо. Ако вече не сте минали отвъд ума, време е да го направите. В противен случай това ще бъдат просто безмислици.

И след като всеки има своя истина и живее в свой собствен свят, то за да комуникираме с някой друг, ние трябва да създадем този друг в нашия свят. Защото ние създаваме абсолютно всичко в нашия си свят. Света, който възприемаме и изживяваме е различен от света, който възприема и изживява което и да е друго същество. Ние създаваме включително и другите същества в света си. За да имаме общи изживявания и комуникация с някой друг, ние създаваме този друг. Съответно, за да има той общо изживяване с нас, той ни създава в неговия си свят. Т.е. ние комуникираме със същия човек, който е в неговия собствен свят и в нашия свят, но това е в същото време съвсем различен човек.

И така – няма смисъл да се борим да премахваме нещо от света. Защото дори и да успеем, то пак ще си съществува и ще се прояви чрез всичко останало. Няма смисъл да се борим да създаваме нещо в света, защото така или иначе вече си го има.

Но ако не се борим, ако просто се отпуснем и наблюдаваме и нищо друго не правим, тогава бягаме от отговорност и предваме личната си сила в ръцете на някой друг. Тогава сами се отказваме от правото си на избор и от свободата си.

А нашето съзнание е над всичко! Дори и когато решим да се предадем и да отдадем силата на съзнанието си за ползване на някой друг.

И след като изяснихме това, вече можем да поговорим за третия вид реакция. В началото ви казах, че когато сме притиснати от нещо, обикновено реагираме по един от тези два начина – борба или бягство.

Но нито един от тези два начина не решава проблемите ни.

Както казахме, дори и всичко в този свят да изчезне, и да остане само една единствена частица, то пак всичко ще си съществува. Така че няма никакъв смисъл да се борим срещу нещо, защото дори и да успеем да го премахнем от света, то пак ще си го има във всичко останало.

Ако обаче дори едно единствено нещо изчезне, то нищо вече няма да съществува. Ако се отпуснем и решим, че нищо не зависи от нас и нищо не можем да направим, тогава обстоятелствата ще ни хвърлят насам натам и ще ни принуждават да взимаме някакви решения, макар и несъзнателно и без намерение да контролираме нещо. Дори решението да не взимаш решение, отново е решение. Ние пак ще влияем по определен начин на света.

И си задаваме въпроса – имаме ли или нямаме свободна воля в крайна сметка? 🙂 Излиза че да се бориш за нещо или против нещо е напълно безмислено, но в същото време определя всичко в твоя свят.

Отговорът разбира се е – имаме свободна воля И нямаме свободна воля. Едновременно!

Затова третия вид реакция или позиция е тази на наблюдателя, който наблюдава съзнателно!

Когато наблюдаваш събитията спокойно, без да се опитваш да им влияеш, но в същото време съзнателно задаваш намерения и променяш собствения си свят, така че да пасне на твоето намерение.

Ти си наблюдател и участник едновременно.

Герой в собствения си филм и едновременно с това зрител в залата.

Когато наблюдаваш съзнателно, контролираш без контрол, действаш чрез бездействие.

Нека обясня още няколко неща, за да може тази идея да потъне и да стане по-лесна за възприемане от ума, който се разбрахме че трябва да надскочим. 🙂

Фрагментиране и интегриране…

Както изяснихме, за да може да изживее физическия свят съзнанието поставя множество ограничения на самото себе си. Фрагментира се и оставя само малки частички активни съзнателно. По голямата част от нас остава просто пасивен наблюдател. Тъй като не сме съзнателни за това, ние започваме да разделяме всичко, за да можем да го разберем. Разделяме на добро и лошо, черно и бяло, приятели и врагове, правилно и неправилно, истина и лъжа, и т.н.

Разделяме живота си на различни роли – син/дъщеря, майка/баща, съпруг/съпруга, служител/началник, брат/сестра, и т.н. Всеки има различни роли и области от живота си, където се държи по определен начин, има определени знания и изградени навици, и се чувства по определен начин.

Делим се на мъже и жени, на уверени и неуверени, силни и слаби, черни и бели…. деленията са безбройно много. Но обикновено имаме две крайности – „добро“ и „зло“, „черно“ и „бяло“, „правилно“ и „грешно“ и т.н. Разбира се съществуват безброй нюанси помежду им, но ние обикновено слагаме някъде граница и казваме – това е към „черното“, а това е към „бялото“. Като забравяме, че това са двете страни на една и съща скáла.

И това поставя рамките на дуалната платформа, в която се намираме.

Има много повече нива и дълбочина на деленето, обаче.

Няма да се впускам в твърде много подробности, тъй като иначе този материал ще стане прекалено обемен. Но накратко.

Нашата вселена, и респективно съществуването ни в 3Д реалността, съвсем не е начало или край на нашето същество и съзнание. Нашето съзнание тръгва от съвсем други нива, бивайки като начало абсолютна пустота. Няма да описвам процесите по това как от пустотата се ражда нещо, те и без това са несмилаеми за ума. Но започва едно делене на това безкрайно съзнание, като то фокусира различни части от себе си в безбройно много вселени, галактики, видове съществуване, които в началото нямат нищо общо с материалното и 3Д, което познаваме тук. Постепенно съзнанието се дели все повече и повече, завърта се в различни видове „игри“, създава все повече най-различни и разнообразни светове, влиза в една безкрайна матрьошка. До такава степен, че забравя от къде е тръгнало и какво е било изначално.

Постепенно се стига до нашия свят, който е просто малка част от матрьошката. По този начин съзнанието изживява само себе си, като реализира и разиграва безкрайните потенциални възможности, на безкраините идеи, които се съдържат в него и по същество са едно цяло.

За да може тези идеи да се изживеят от различни ъгли и от всякакви възможни гледни точки, обаче, е нужно това деление. Или както е по-прието да се нарича – фрагментиране.

Обратния процес, при който осъзнаваме че нещата са едно цяло, че нищо не е отделно от другото и че съзнанието и „ядрото“ ни е общо, е процесът на интегриране.

И така, каква е нашата мисия тук?

Ако все още не сте забелязали, тук имаме един постоянен процес на свиване и разширяване, на фрагментиране и интегриране, на вдишване и издишване….

Учим опредлени уроци, и след като ги научим моментално следват нови уроци. Даваме и получаваме. Споделяме и се затваряме. Едното не може без другото. Имаме спадове и възходи, радостни и тъжни моменти, моменти на надежда и моменти на отчаяние, раждане и смърт… Няма човек, който да не е изживявал тези неща по един или друг начин.

Ние сме границата…

Нашата мисия е да има постоянно безпрепятствено преминаване от едното състояние в другото.

Защо? Защото това е единственият начин в настоящата платформа, в която се намираме, да постигнем Баланс.

Нека обясня…

И-дзин е книга, смятана за основа на китайската философия, религия, медицина. Теорията й се ползва в стратегията, политиката, бойното изкуство, строителството и подреждането на дома, предсказването на бъдещето и даже на времето.

Великият предел (тай чи) разделя празнотата и поражда двете форми: ин (прекъсната черта)

и ян (пълна черта).

Според китайската философия имаме кун и циен – небе и земя. Те винаги са във връзка, но в същото време никога не могат да се достигнат. Нужен е посредник или проводник между тях, за да могат да комуникират ефективно и да бъдат цялостни.

Настоящата платформа, в която се намираме е 3Д. Нещата по принцип се случват едновременно и всичко е тук и сега. Без значение дали си в 3Д, 5Д или 10Д. Време няма и всичко е едновременно. Поради спецификата на 3Д обаче, понятието „едновремнно“ може да означава „постоянно свободно редуване“, или „постоянно свободно преминаване“. Това е защото плътността в 3Д не винаги позволява нещата да се случат истински едновременно. Макар че те реално се случват така, ако ние оперираме и възприемаме от 3Д, то няма да можем да ги възприемем едновременно. Затова ги разбираме като „постоянно свободно редуване“ или „преминаване“.

Според китайската медицина, в човешкото тяло жизнената енергия Чи се складира в определени места (резервоари), наречени “Дан Тиен”.

Долният Дан Тиен (Ся Дан Тиен), се намира в долната част на корема на три пръста под пъпа и на два пръста навътре. В китайската медицина той се разглежда, като източник на човешката Чи и е седалище на първичната Чи (Юан Чи).

Средният Дан Тиен (Чжун Дан Тиен) се намира в слънчевия сплит. Той се разглежда, като център, където се култивира и натрупва Чи, която човек получава от храната, водата и въздуха. Според китайската медицина в този център, чрез белите дробове въздуха се превръща в Чи. Тук се складира също така и онази Чи, която се получава от храната в стомаха и храносмилателната система.

Горният Дан Тиен (Шан Дан Тиен) се намира на челото, между веждите. В този Дан Тиен е седалището на Духа, на духовната Чи. Когато този център е обилно снабден с Чи, то Духът се активизира  и възвисява. Ако Чи в този център е в недосиг, тя не може да подхранва мозъка и Духа и намалява интелектуалният потенциал на човека.

Според китайците човекът е като свързващо звено между Земята и Небето (Кун и Циен). За първи път това е споменато в И-Дзин или “Книгата на промените”, за която говорихме.

През Човека, небесната Чи преминава към Земята, а земната Чи отива към Небето. Той е като проводник, който свързва тези две велики сили. Ако енергийните меридиани на човека са отворени, то тогава той е добър проводник и земната и небесната Чи преминават през тялото свободно и в двете посоки. Тогава човешката Чи се слива с тази на Небето и Земята и той може да ги ползва и да работи с тях. Такъв човек рядко или почти не боледува и може да ползва това огромно количество Чи. Ако обаче, енергийните му меридиани са запушени, то тогава той не е добър проводник и земната и небесната Чи не могат свободно да преминават през него. Тогава те се опитват да пробият на запушените места и създават болестите.

Когато не сме добър проводник, самото ни тяло ни показва, че не правим нещо както трябва. Ние сме посредникът и ние функционираме правилно единствено когато има постоянно свободно движение на информацията между 3те дан тиен.

По темата за кун (небето) и циен (земята) и не само, силно препоръчвам oще една статия на Паралелна Реалност: Метасемантично хиперразширение v. 9.11.

Накратко, Циен – Небето или Ян енергията се символизира от следната триграма:

Символизира всички елементи на Ян, пълната и неподправена енергия – топлината, светлината и мъжката съзидателна сексуална енергия. Тя е изначална сила, началото на всички неща – движението и скритата същност на човешките действия. Тя е непрекъсната и искрена в помислите и действията си.

От своя страна Кун пък – Земята изразява Ин енергията в своята пълнота. Ето триграмата:

Кун символизира тъмните двери, които водят към енергията Ин. Студ, мрак, тъмнина, женската сексуалност. Носител на свръхестественото и окултното и символ на подземния свят.

И така – каквото горе, такова и долу. Имаме небето, земята и ние между тях. Но вътре в нас също го има небето, земята и посредника (символизирани от трите Дан-Тиен). Ние сме едновремно и посредника, и небето и земята. Има го във всички посоки – по-малко, по-навътре, по-надолу, както и по-голямото, по-навън, по-нагоре. Вселени, галактики… има много други небета и много други земи. Това е безкрайно във всички посоки.

Каква е нашата роля…

Но каква е нашата роля?Да бъдем свободни и да даваме свобода! Да бъдем добър проводник и свободно да редуваме небето със земята, без това да създава конфликти в нас. Да бъдем на границата – нито да действаме, нито да бездействаме. И в същото време да обединяваме и да бъдем.

Когато сме на границата можем да обхванем всичко, да обединим всичко и да бъдем всичко. Едновременно.

Можем свободно да редуваме крайностите, без никакви конфликти. Защото знаем че всичко е едновременно вярно и валидно.

Както казахме, в 3Д „едновременно“ е синоним на „постоянно свободно редуване“, или „постоянно свободно преминаване“. Но при постоянното редуване имаме факторът време. Колкото по-малко е времето между смяната (редуването) на едно с друго, толкоа по-близко сме до „едновременното“.

В тай-чи казват – майсторът може да прави хиляди грешки, но те са толкова малки, че много трудно могат да бъдат забелязани. Ако имаме един прав път, който символизира перфектното, при майстора ще имаме нещо такова:

А начинаещият може да направи една грешка, но тя е толкова голяма, толкова много се отклонява от пътя, че се забелязва веднага от всеки.

И както виждате всичко може да бъде представено чрез честоти. 🙂

Честотата е определяща за това колко се доближаваме до едновременния път.

Още примери…

В тай чи говорим за формата. Фомата е твоето пространство, което изграждаш чрез енергията си. Може да бъде всякаква форма, но се стараем да стане сфера, която е стабилна от всички страни. Имаме 8 посоки – напред, назад, наляво, надясно, нагоре, надолу, навътре и навън. А целта е нашето съзнание да бъде между всички тях, по средата, на границата.

Между горе и долу, между напред и назад, между ляво и дясно, между вътре и вън…

Ние трябва вниаги да сме на границата на нашата сфера или форма. Тогава енергията работи за нас, а ние сме възможно най-стабилни, без усилие. Можем да победим всеки противник, защото сме навсякъде и няма значение от къде ще ни нападне.

От друга страна имаме така нареченото Световно дърво, което се появява в митологиите и религиите почти навсякъде по света. То е един от основните символи в наистина много митологии.

В скандинавската митология имаме дървото Игдрасил. То е световно дърво, гигантски ясен, свързващ трите свята – подземното царство (корените), светът на хората (стеблото) и небесния свят на боговете (короната на дървото). Връзката между корените и короната е … познайте кой. Средната земя, мидгард.

Игдрасил е нордическото дърво на живота,подобно на това на еврейската кабала,Халупа дървото в шумерската магия, което пък е сходно с това на славяните, прабългарите и келтите.

Според Уикипедия:

„Световно дърво (Arbor mundi) е един от основните символи в много местни митологии и е образ характерен за мито-поетичното мислене и съзнание, въплъщаващ в себе си идеята за световна ос, организиран космос (в противовес на хаоса) и най-вече универсална концепция за света. Световното дърво и неговите варианти (световна планина, ос на света, първочовек и др.) обединяват в едно смисловите бинарни опозиции (горе/долу, ляво/дясно, небе/земя, земя/подземен свят и т.н.), служещи за описание на знаково подредения свят. По този начин то олицетворява единството на света и е своеобразен модел на вселената, а и на човека (на принципа на подобието). Смята се, че ако то бъде отсечено или унищожено, ще настъпи краят на света.

Световното дърво се намира (поставя) винаги в центъра на света. Понякога центърът може да бъде диференциран – две или три дървета, планини и т.н. То формално и знаково разделя и разпределя света в две плоскости – във вертикална и в хоризонтална. При разделянето по вертикала се оформят три зони – долна (корените, т.е. подземното царство), средна (ствола, т.е. видимия свят, света на хората) и горна (клоните и върхът, небето, обиталището на небесните богове). По този начин се формират и опозициите горе/долу, небе/земя и т.н., както и съответстващите им свойства (например огън/вода, сухо/мокро и др.) и митологични персонажи с техните функции (напр. небесен бог, бог на подземното царство и т.н.) Това разделяне и формиране действа на много пластове и може да обхване всички страни от човешкото съществуване.“

Виждате как навсякъде историята се повтаря – имаме небето, земята и посредника.

Имаме картинката на Андрогинът – перфектния човек.

Андрогините са митични същества в древногръцката митология, които били двуполови и затова били много силни, дори равни на боговете.

Имали по 4 ръце и по 4 крака, както и 2 глави. Те били първите хора. За да отнемат силата им, боговете разделили телата на андрогините на по 2 части, като по този начин се разграничили мъжа и жената. Поотделно те са слаби, но възвръщат силата си, щом се обединят. Оттогава всяка половина търси правилната своя друга половина.

И тук виждаме как обединяването на противоположностите ни прави силни.

В Алхимията имаме стремеж към обединяване и интегриране. Всякакви чудеса се приписват на алхимиците, които всъщност ги постигат чрез задължителното преминаване през „вътрешната алхимия“, или най-напред да обединим и да интегрираме всички аспекти от себе си, вътре в себе си. Да работим достатъчно над себе си, за да постигнем тази перфектност – това да можем да бъдем всичко едновременно, да има постоянно свободно преминаване от едно състояне в друго, без конфликт, без възникване на въпроси, без обвинения. Това е свободата – да си дадеш свободата да бъдеш всичко.

След това можеш да го постигнеш и външно – да превръщаш оловото в злато, просто защото знаеш, че то е едно и също, и на вътрешно ниво вече си го пуснал да преминава свободно от едното състояние в другото.

Чрез комбиниране на огън и вода се получава философският камък. Огъня и водата трябва да се слеят, да бъдат заедно, без конфликт.

Ако приложим идеята, че в нашата 3Д платформа едновременно може да значи редуване, се получава: Чрез редуване на вода и огън се постига философският камък.

В Тай Чи имаме движения, свързани с различните елементи. Всъщност всяко едно движение си има елемент – движения нагоре символизират небето, движения надолу – земята, движения навътре, при които затваряме пространство, подобно на огнище, символизират огъня, движения навън, които отварят пространството символизират водата, която постоянно тече и се променя.

Редувайки плавно и свободно движенията на водата и огъня, ние правим алхимия. Колкото по-голям майстор е някой, толкова по плавно и неусетно преминава от едното в другото, запазвайки перфектно формата, основата и стабилността си.

И така можем да бъдем алхимици във всичко. Когато плавно и свободно преминаваме от работа в почивка и обратно, от учене към преподаване и обратно, от общуване към уединение и обратно, от наблюдение към действие и обратно…. е, схващате идеята.

Заключение или какво следва от това?

Нашето място е на границата. Там, където можем да бъдем всичко. Във всеки един момент можем да се отклоняваме, да изживяваме и да бъдем нещо. Но след това трябва да се върнем на границата, за да можем да посрещнем всяко предизвикателство, независимо от къде ще дойде.

Ако вашата форма е сфера, бъдете на повърхността на сферата – между напред и назад, между горе и долу, между ляво и дясно, между вътре и вън.

Позволявайте на нещата да се движат през вас.

Не блокирайте.

Не блокирайте нищо – информация, случки, страхове, смисли, мисли, позитивни емоции, негативни емоции….

Научете се да пускате.

Научете се да умирате за нещата.

Не се опитвайте да задържате миналите неща.

Не затъвайте в определени посоки.

Бъдете на границата на това да сте нормален или ненормален, да сте вярващ или атеист, да сте приятел или враг, да сте болен или здрав, да сте умен или глупав, да сте жив или мъртъв….

Защото нашата роля е да обединяваме небето и земята. Ако ни няма нас, ще има вечно разделение.

Но ние сме също и разделението. Ако ни няма нас ще има само едно цяло – едно вечно сега, една единствена частица, която представялява безкрайността.

Ние сме връзката между всичко.

Но съзнанията ни изкуствено се държат в разделение.

Ние трябва да въплъщаваме интеграцията.

Небето и земята трябва да комуникират.

Всички противоположности трябва да се обединяват.

Но! Разделението и обединението са двата края на една и съща скала.

Затова ние сме парадоксът. Да бъдеш и да не бъдеш. Едновременно!

И ако искаме да изживеем играта до край, то няма какво друго да правим освен да се впуснем в нея и да се забавляваме.

Ако пък искаме да излезем…. ами просто трябва да я пуснем и да се забавляваме.

Колкото по вкопчени сме в нещо или в съвкупност от неща, толкова по-трудно ще ни се получава всичко. Независимо какво искаме – да играем играта или да излезем от нея, всичко ще е трудно.

Няколко практически идеи…

Усещам как вече си задавате неизменния въпрос, прецакващ всичко: „Как?“

Казвате си: „Всичко това е много интересно, но как по дяволите да го постигна?“

Разбира се, всеки трябва да намери отговора за себе си, защото както вече знаете, отговора е не само уникален за всеки един от нас, но също така може да се мени във всеки един момент. 🙂

Въпреки това, ще се опитам тук да ви дам няколко упражнения и идеи, чрез които можете да започнете да се доближавате до състоянието на активния наблюдател.

Номер 1 – Квантова Синхронизация:

Вероятно сте чували за термина „Квантова Синхронизация“.

Квантовата синхронизация накратко е метод за изцеление чрез така нареченото „Чисто Осъзнаване“

По мое мнение, обаче, този метод може да се използва за много повече неща, от просто лекуване на физическото тяло. Всъщност квантовата синхронизация дава няколко съвсем простички упражнения, чрез които можем да спираме мислите си. А спирането на мислите, пребиваването в състояние на не-мислене, е най-краткият път до достигането на нашите цели.

Това е най-лесният начин да стигнем до състоянието отвъд ума, до това да бъдем активния наблюдател, до това енергията да работи за нас, без ние самите да правим нищо, или с 2 думи да постигнем всичко за което си говорихме до тук.

Един добър приятел, и изключително интелигентен и уникален човек – Нино Нинов превежда книгите на Франк Кинслоу на български и води група по Квантова Синхронизация в България.

Можете да прегледате неговия сайт, където има много техники, упражнения и видеа за постигане на въпросното Чисто Осъзнаване.

Ето какво казва Нино за чистото осъзнаване:

„Чистото осъзнаване е единно и безформено. Започва там, където материалният свят изчезва. То няма граници, които нашите умове биха могли да определят и е безпределно, хомогенно и чисто. От безкрайността на Чистото Осъзнаване се пораждат всички неща в нашия материален свят, включително и енергията. Може да се оприличи на бял лист хартия, върху който тепърва предстои да се пише. И понеже е безформено, то не може да се опознае чрез ума. Колкото и да се старае човек, не може да го разбере, нито да го контролира. Не съществува като обект, следователно не съществува от гледна точка на нашите умове. И все пак съществува – отвъд ума.“

Ето и първото много простичко уражнение, което можете да практикувате:

„Седнете удобно и затворете очи. Сега обърнете внимание на мислите си. Просто следвайте техния ход, накъдето и да водят. Наблюдавайте ги как се появяват и си отиват, без да ги преценявате и да им давате оценка. След като сте ги наблюдавали около 5 – 10 секунди, задайте следния въпрос и много внимавайте какво ще се случи след това. Въпросът е: „Откъде ще дойде следващата ми мисъл”.

Ако сте били достатъчно бдителни при изпълнението на това упражнение, би трябвало да сте забелязали един интервал, една малка пауза между мислите. Именно този интервал, този промеждутък между мислите е Чистото Осъзнаване.“

Много просто упражнение, но ако се практикува редовно дава невероятни резултати. Това, което аз лично съм правила е да си сложа някакъв тип подсещане – някакво бипкане на телефона, на компютъра или бележчици където се намирам през деня – приблизително на всеки час. И когато чуя/видя подсещането – отделям 10 секунди за осъзнаване и спиране на мислите. Така поне 10 секунди от всеки час може да прекарваме осъзнато. 😉

Номер 2 – Ци гун и Тай чи

Практиките по ци гун и тай чи учат точно на това – да правиш, без да правиш.

Ако имате възможност посетете няколко урока. Ако попаднете на добър учител, той още в началото ще ви покаже начинът на придживане, при който оставяш енергията сама да движи тялото ти, а ти не правиш нищо. Не напрягаш мускули, не прилагаш сила… просто трябва хем да се отпуснеш максимално, хем да се движиш.

Това е изключително трудно за ума, особено в началото. Но с времето, ако продължите да практикувате ще става все по лесно.

Поне при мен това върши много добра работа.

Номер 3 – Метода на празнотата

Този метод е много простичък и се състои в следното. Представяте си че някоя част от тялото ви я няма.

Все едно на мястото на ръката ви, например, има просто празно пространство. Въздух.

В началото, разбира се, е трудно, защото ума веднага ще се фокусира точно в тази част на тялото и усещанията в нея. Но не се отказвайте ако не се получи от първия път. Въображението го може, знам го от опит. Продължете да опитвате известно време. Ако не стане, починете си малко и опитайте пак по късно.

След като успеете с една част на тялото, експериментирайте и с други. Представете си че просто ги няма, изчезват. Можете дори да си представите, че на мястото на главата ви има балон с въздух.

Аз често използвам това, например, при упражнения за разтягане (или както е модерно да се казва: стречинг). При тези упражнения, ако не те боли, значи не го правиш правилно. 🙂 И когато започна да усещам че не мога да разтегна повече, започвам да си представям че точно тази част от крака ми, например, която ме боли и отказва да се разтегне повече, просто изчезва. На нейно място има празно пространство. След като си прадставя това, дори и за няколко секунди, успявам да разтегна още малко, въпреки че до преди това съм усещала че няма начин да разтегна повече.

Когато напреднете с тази техника, можете да си представяте че все повече части на тялото ви просто се разтварят и изчезват. Дори костите и сухожилията. А когато станете съвсем добри, започнете да разтваряте и гръбнака. Успеете ли да накарате гръбнака и цялото ви тяло да изчезнат…. тогава хем ви има, хем ви няма. Това ви дава възможност да интегрирате фрагментираните части от себе си. И току виж сте стигнали до желаното състояние, когато хем действате, хем не правите нищо! 🙂

Край…

И така, защо ние сме границата? Защото ние сме всичко! А за да бъдеш всичко, трябва да бъдеш нищо. Единствено на границата можеш да бъдеш всичко и нищо едновременно!

Стигаме края и вероятно вече се чудите защо изобщо четете всичко това, имате чувството, че всичко дотук е пълна безмислица. 🙂

Безмислица ли е това? Ако е така – чудесно! Защото точно това е ключът към всичко – безмислиците. Колкото и безмислено и нелогично да е нещо, нашето въображение пак се опитва да си го представи и дори да го изживее. Затова е хубаво да поставяме предизвикателства на въображението си. Така то се развива и с времето започва да създава картини и усещания, които по-рано не сме могли да си представим. Да си представим нещо и да проумеем нещо са две различни неща. Но разбира се в същото време са едно и също нещо. И така – проумяването е пълна безмислица! 🙂

P.S. И тъй като вече знаем че всеки край е начало на нещо друго (или пък обратното), и ако въпреки всичко все още не сте открили малкото действие, което ще промени всичко, да знаете, че …. следва продължение… 😉