Страстта, тайминга и действието-бездействие, което променя всичко

Това е продължението, което обещах на темата „Ние сме границата или как се реди пъзелът на голямата Игра?

 

Страстта! Какво по дяволите е това? Защо всички постоянно повтарят да следваш страстта си?

Много време изгубих в търсене на тази страст, на нещото в живота, което тотално ще ме завладее и ще ми се получава ей така, просто защото ми е кеф да го правя. Нещото, което няма да изисква усилия, не защото не полагаш усилия, а защото ти е приятно да ги правиш и не ги усещаш като усилия…

Правих какви ли не упражнения, четох какви ли не книги за намиране на страстта, медитирах, откривах разни неща, и всеки път си мислех – Еврика! Ето това е нещото! Товае мойто нещо и с това ще се занимавам цял живот.

Е да, ама не. Минаваше малко време и се отказвах. Винаги идваше един момент, в който ми хрумваше: „Май това не е мойто нещо.“ И хайде отначало…

В крайна сметка повече от 20 години се лутах и скачах от едно нещо на друго.

Хората, който ме подкрепяха и се вълнуваха с мен за всяко ново нещо, което започвах, изгубиха доверие в мен. Всичко, което споделях публично в социалните мрежи стана пълен хаос и изгуби силата си… а имах не малко последователи. Спрях да бъда най-позитивния и най-щастливия човек на света и да давам пример на всички. Загубих идентичността си.

И това е може би най-хубавото нещо, което ми се е случвало…

Защото най-накрая пуснах идеята да откривам страстта си. Предадох се…. Казах си, че страстта ми така или иначе ще се прояви, не мога да избягам от нея, но спрях да се вкопчвам в идеята за нея.

И тогава започнах чисто интуитивно, без никакъв план, да правя неща и да се свързвам с хора, ей така просто защото съм го усетила на момента.

Нещата постепенно и полека се разкриват пред мен и знам, че тепърва ще се разкриват, а може и никога да не разбера значението на повечето неща, които съм свършила в този живот.

И не е нужно да го разбирам, защото тяхното значение си остава, независимо от моя лутащ се ум.

Разбрах че тайминга винаги е точен. Вселената и Висшия Аз си имат тайминг, и колкото и да дъвчем нещата с ума си, не можем да го предвидим или разберем, преди да ни се е разкрил.

Затова просто трябва да пуснем всички идеи, в които сме се вкопчили. Трябва да пуснем идеята за разбиране, идеята за контрол и дори идеята за следване на страстта в живота ни.

И точно това пускане е малкото действие-бездействие, което променя всичко!!!

Ето една моя много лична история за пускането. В момента съм майка на едно прекрасно малко момченце. Но за да стана майка, трябваше да мина през доста трудности. Със съпруга ми искахме детенце и опитвахме много време, повече от 7 години. Все не се получаваше и не успявах да забременея. Ходехме по какви ли не лекари и никой не успя да открие реалната причина за това. Много странно беше, тъй като всичко изглеждаше наред и при мен, и при съпругът ми. Казваха ни – почакайте, опитвайте още малко…. Животът си продължаваше, но нищо не се поучаваше.

Най-накрая подадохме документи за ин-витро. И когато започнахме процедурите, аз усетих едно огромно съпротивление в себе си. Как така няма да стане по естествен начин, аз живея толкова здравословно и съм пример за другите, супер рядко се разболявам, всичко ми е наред, не вярвам много много на лекарите, не може да ме карат да правя такива неща, да тъпча организма си с хормони, и кой знае още какво…. все мисли в този ред и много силен гняв ме бяха обзели.

До такава степен, че точно тогава се скрахме жестоко с бъдещия баща на детенцето ми. И когато осъзнах, че мога да го изгубя, нещо се пречупи в мен и разбрах, че няма значение как точно ще се случат нещата, а важното е крайния резултат, който искахме и двамата.

И тогава пуснах всичко това и си казах – ще слушам лекарите и ще правя точно каквото ми казват.

И всичко се получи перфектно от първия път.

И съм сигурна, че това беше перфектния момент да се случи.

Така че, не се вкопчвайте в нещата, които искате. Имайте доверие на тайминга си и пуснете контрола. Когато се опитваме да контролираме всичко, точно тогава всичко ни бяга и ни прави напук.

Е, имате ли вече отговор на следните два въпроса:

  • Кое е това малко действие, което променя всичко?
  • Защо аджеба не го направих по рано?

Надявам се, че имате. И виждате, че действието всъщност е бездействие. Защото, просто пускаш, разхлабваш хватката, с която си хванал някоя ситуация или желание, и оставяш нещата на техния си ход.

Това е момента, в който се доверяваш на себе си. Но не на ума си, а на висшите аспекти от себе си, които знаят „кога“ и „защо“.

И точно това пускане, ти освобождава енергията, за да осъществиш правилните действия. Точно това пускане е хем покой, хем подем за всичко което следва.

То е едновременно действие и бездействие!

Точно в момента, в който пускаме, сме на границата.

Между напред и назад, между ляво и дясно, между горе и долу, между вътре и вън.

И ако сте на кръстопът, ако се чудите накъде да поемете, ако искате да откриете страстта си и да я следвате, ако искате в живота ви да се случват синхроничности и чудеса…. ами просто ги оставете да се случват.

Не ги гонете, не ги притискайте, не ги чакайте, не ги търсете. Просто ги пуснете… да влезнат в живота ви. Без напъване.

Действие или бездействие? И двете!

 

Да следваш страстта си, означава да следваш себе си.

Да следваш себе си, означава да пуснеш себе си.

Да пуснеш тази идентичност, в която си се вкопчил, и която не ти позволява да следваш интуицията си, защото нещата, които ти подсказва интуицията не влизат в общоприетите рамки на това, което си създал за себе си, като образ.

И това е едновременно най-трудното и най-лесното нещо на света! 🙂

И така, оставям ви да „(без)действате“. 😉