Забрави всичко, което си мислиш, че знаеш

Forget everything you think you know.

Забрави всичко, което си мислиш, че знаеш.

Това е толкова често срещана фраза днес. В повечето филми или учения, можем да я срещнем под различни форми.

Цял живот учим, трупаме информация и знания. Искаме да знаем все повече. Следваме различни екперти, четем за научни опити и доказателства. Спазваме принципи, в които вярваме на момента. После ги променяме. И все нова и нова информация идва при нас. Мислим, че знаем все повече. Променяме се и се развиваме. И това е естествен процес. Няма как да живеем без него. Ако не се развиваме, умираме.

Ако обаче решим да изследваме тайните на Вселената, ако решим да стигнем до дъното на нещата, ако искаме да знаем, ама наистина, наистина да знаем…. Тогава неминуемо идва един момент, в който трябва да забравим всичко. Идва момент, в който трябва да изчистим, да изтрием старите вярвания, убеждения и дори очевидна информация и знания.

Защо?

Защото истината НЕ се възприема чрез ума. Истината се възприема единствено, когато се отървеш от ограниченията, които си трупал цял живот. Или дори хиляди животи.

Ето това е трудното. Не е трудно да учиш, да възприемаш информация, да помниш, да минаваш изпити дори за тази информация. Изобщо не е трудно да трупаш. Трудното е да пуснеш, да се освободиш. Ако искаме да сме истински свободни, тогава няма място за трупане. Трябва да се освободим от всичко това защото това е единствения начин да получим безгранична свобода.

Но дали искаме безгранична свобода всъщност?

И да, и не.

Ние сме всичко. В нас има абсолютно всичко. Има я и частта, която иска да се отдаде на различни учения, да изучава науката или да следва някой експерт. Има я и частта, която иска да е абсолютно свободна и не се хваща за никое учение или информация. Има я и частта, която си мисли, че е свободна, но всъщност е обусловена от множество влияния. Има и всичко по средата.

Така че не е задължително да забрвяме и да чистим. Но това е един пряк път към чудесата на Вселената. Ако имаме смелостта да ги погледнем в очите.

Това е нещо като съвременна мантра. Забрави всичко, което си мислиш, че знаеш. Отново и отново се повтаря. Забелязали ли сте го? Или сте били твърде заети да обработвате поредната информация?

Няколко примера:

• X-men: Appocalypse
• Dr. Strange
• James Victore’s famous quote

Естествено, всеки забелзва различни неща. Никога не се хващайте на нещо подобно. Ако някой ви обвинява, че не сте забелязали нещо, то е защото това нещо изобщо не е предназначено за вас, а за него. Винаги забелязваме това, върху което сме фокусирани. Няма как да забележим всичко. Мозъкът ни обработва само 50 бита информация в секунда, а всяка секунда към него постъпват 11 милиона бита! Разбирате ли колко много от околния свят остава скрито за нас? Можете ли дори да си го представите. Това е по малко от един процент от цялата информация. Всичко останало, което се случва, изобщо не го възприемаме. Още ли си мислие че знаете всичко? Още ли си мислите, че знаете нещо изобщо.

Забравете всичко, което си мислите, че знаете.

Всичко това остава скрито, но само за рационалния ум. То се трупа някъде. И вие имате достъп до него, стига просто да забравите всичко, което си мислите, че знаете. Стига да искате. Но повечето хора не искат. Твърде е страшно.

Страшно ли е да започнете отначало? Страшно ли е да се доверите на неизвестното?

Представяте ли си да забравите кой сте, от къде сте, кои са близките ви…. Просто да забравите всичко, ей така, в един миг. И това ще е единствения миг, в който наистина ще знаете всичко.

Но я по-добре да си седим на сигурно. Прекалено сложно е иначе. Може всичко, което знаем да е грешно, но пък сме толкова сигурни в него, че го създаваме. И то става истина.

Събудете се! Събудете се в съня си, за да разберете най-накрая кои сте.

И всичко това, разбира се, го казвам на себе си. Събуди се Shadow Child! Стига вече спа. Стига спира сама себе си. Няма нищо страшно в това да се довериш на себе си. Няма как сам да причиниш нещо лошо на себе си. Нали?

Нещата никога не са еднозначни. Няма еднозначна истина. Няма един единствен път. Няма един единствен смисъл. Няма логика. Нещата са абстрактни, размити и трудни за разбиране от ума. Затова трябва да преминем отвъд него.