Свободата е ограничение

Ние сме границата. А единствената свобода е в това да се ограничиш. Когато си едно всемогъщо, абсолютно свободно, можещо всичко същество, какво ти остава да направиш? Имаш целия избор на света. Имаш безбройно много и безкрайни възможности. Какво ти остава? Да избереш. Да направиш избор. А всеки избор е вид ограничение, защото отхвърляш всички останали възможности. Затова често е толкова трудно да направим избор. Но ако не направим този избор, то никога няма да упражним свободата си. Какъв е смисълът да имаш свобода, ако не направиш избор? Така че свободата означава ограничение.

Вселената е изтъкана от парадокси.

Но ето…

Ако имаме една игра. Земната Игра, която представлява животът ни. Имаме и много други вариянти на тази игра, паралелни вселени, нефизически вселени, безбройно много разновидности на живот, цивилизации и организации… Всичко това са Игри. Те са безкрайно много видове и отварят квадрилиони и квадрилиони възможности. Споменавам квадрилиони, само защото умът ни не може да възприеме концепцията за безкрайно или безбройно много… Когато кажем, че нещо е безкрайно, умът си казва – значи е много много голямо, а какво ли има като свърши… 🙂

И така, от всички тези възможности, ние имаме свободата да изберем. И това е толкова вълнуващо! Все едно да се появи духът от лампата и да ни каже: Имаш 3 желания и можеш да си пожелаеш абсолютно всичко, без ограничения!

Представяте ли си го? Е, какво бихте си пожелали? Несметни богатства, голяма любов, власт, да промените света, да бъдете магьосник, близките ви да бъдат щастливи… ? От всички възможни неща имате само 3. Помислете добре. А сега помислете, когато са изпълнени вашите 3 желания, от какво се отказвате. Какво не може да се впише в тях? Толкова много неща още искате. А всеки един ден създава нови желания.

И ако можеше да махнете с вълшебна пръчица и всяко едно ваше желание да бъде изпълнено на момента… колко бързо щеше да ви омръзне?

Когато имаме ограничение, това от една по-висша перспектива е много вълнуващо. Да видиш как ще се справиш, ако имаш едни почти невъзможни условия. Защо ли толкова много хора харесват филма „Мисията невъзможна“ 😉

Всички тези игри, които играем, и игрите в игрите и цялата матрьошка и разнобразие, са базирани на ограничения. Различни ограничения, които сами сме измислили за себе си, като по-висши същества. Когато ги има тези ограничения, това ни развива и ни прави много изобретателни. Проблемите и препятствията, които срещаме са всъщност много полезни за нас.

Но какво става когато преодолеем тези ограничения, когато започнем да разплитаме загадките, да си спомняме кои сме и какво сме и защо сме тук? Отново ставаме свободни, в различни степени. И когато получим тази свобода, за да я упражним, отново трябва да се ограничим.

Ето как това е безкрайно във всички посоки.