Умирането

Блъскам си главата от известно време какво значи да умираш за всеки един момент. Ама разбира се то решението не идва от главата. 🙂 Това е ясно.

Просто си представете че в този ден сте се събудили в един съвсем нов и различен живот. Все едно още сънувате. Защото имате някакви спомени и исория, но откъде сте сигурни че тези спомени са истински?

Какво са спомените? Нещо което е в ума ни точно в този момент. Когато чуем нещо, след около седмица сме забравили 80-90% от него. При виждане или четене, процента е малко по нисък, но не особено. Най-висок процент запомняме когато изживеем нещо. Но отново – какво си спомняме? Колкото повече време минава толкова повече спомените избледняват. Това, което наричаме спомен, всъщност е някаква формулировка от образи и думи, които си повтаряме в ума си. Когато се сетим за конкретно нещо, ние винаги си го казваме и представяме по един и същи начин и все повече от детайлите покраи него ни се губят. Ако се замислим за нещо, което сме изживяли вчера, ще можем да опишем много подробности и детайли. Но ако се замислим за нещо, което сме изживяли в детството си, тогава ще имаме само бегъл спомен. И какво се случва? Ума доизмисля, допълва и доокрасява този спомен. Така ние си мислим , че помним нещо, а всъщност си го измисляме в момента. Ума на момента си измисля и си преставя този спомен. Но не е ли същото и със спомена от вчера? В момента не е вчера. Ние изживяваме някакъв спомен точно от този момент, който е сега. И какво ни дава гаранция че това е спомен? Ами ако е просто измислица на ума?

Вчера може да сме били съвсем другаде и да сме живяли един съвсем различен живот. Днес се събуждаме и сме някъде и имаме някакви инсталирани спомени и това ни дава илюзията че сме прекарали много време, или цял живот в точно тази история.

Хората, които се занимават с осъзнато сънуване знаят, че ако заспиш насън, после ще се събудиш в същия този сън. Можеш да се върнеш в реалността, в която оригинално си заспал, само ако умреш насън. Т.е. ако заспиш насън, изживяваш цял един живот в този сън, в историята на съня.

А какво ти дава гаранция, че в момента не сънуваш? Защо вярваш, че точно тази реалност, в която си в момента е истинската?

Има ли изобщо истинска реалност? Както знаем, Маите твърдят, че всички сънуваме и реалността е сън.

А на сън ние сме абсолютно убедени че всичко е реално и тялото ни реагира съответно. Ако сънуваме кошмар пулсът се ускорява, сърцето бие лудо, страх ни е и си го изживяваме този страх. Същото е с радостта, любовта и т.н.

Така че как да се научим да умираме за всеки един момент, всеки един ден?

Просто да помним това. Да помним че нищо не е истинско, освен ако го създадем. Затова можем да си позволим да умрем за всичко старо, за всичко от вчера, и днес да изживеем един абсолютно нов живот. С любопитството на дете, което тепърва открива всяко едно детайлче, и иска да научи всичко. Всичко е ново. ВСИЧКО!