Сигурност по време на криза

Всеки има нужда от сигурност. Това е една от шестте основни човешки нужди. Без сигурност не можем да оцелеем. Затова всеки един човек намира начин да задоволи тази нужда. Да, дори бездомниците, безработните и крайно бедните.

Просто не сме ок да живеем в несигурност. Не сме ок да не знаем какво ще ни донесе утрешния ден. Свикнали сме с плановете за лятото, за догодина, за пътувания, за срещи и концерти. Свикнали сме да си мечтаем какво ще си купим след 5 години, как до 10 години ще имаме собствено жилище, нова кола и т.н.

Друга основна нужда обаче е несигурността или разнообразието. Без това също не можем да оцелеем. Всички искаме промяна, всички искаме нещо по добро, всички искаме да се забавляваме.

Обаче, когато тази промяна дойде …. реагираме със страх и отхвърляне. Защото неизвестното не е в зоната ни на комфорт.

И така, прочетох мението, че хората, които вярват в конспиративни теории, просто ги е страх от неизвестното и предпочитат да си обяснят всичко ужасно, което се случва в света, с някакъв зъл елит, който контролира всичко и всички. Дори и да е много зле, поне не е неизвестно. А също така използвали това, за да изпъкват в определни среди и да изглеждат умни.

Ако се замислим обаче, хората които отричат всички конспиративни теории, и твърдят, че всичко в света е плод на случайност, също намират сигурност в това си вярване. И също могат да изпъкнат в определни среди, чрез отричането на всички конспиративни теории.

Просто всяко едно нещо може да се извърти по всякакъв начин. 🙂

Защо? Първо защото всичко е едно. Няма разлика! Няма разлика между добро и зло, няма разлика между черно и бяло, няма разлика между предопределно и случайно… Всики сме едно цяло, едно общо. Всяка идея идва от същото място. Всичко материално е изградено от една и съща частица. Всеки го нарича по свой собствен начин – висше съзнание, център, бог, пустотата или нищото, абсолютната нула, първичната частица и т.н.

Ще обясня това в бъдещи материали доста по подробно. По стечение на обстоятелствата това е първия материал, който пиша тук. Но както обичам да казвам – няма начало и няма край, така че е все едно от къде ще започнеш. Затова просто започвам от средата. 🙂 А и като се има предвид от колко време се каня да започна да пиша … ами най-добре е просто да започна от някъде. А какво по-хубаво от една световна пандемия, че да те изкара от ежедневния ступор и да те накара да се размърдаш малко най-после. 🙂 🙂 🙂

Но как е възможно това? Ами просто нашата вселена и нашата реалност е изградена от парадокси. Да, във всяко нещо се крие парадокс. И това е втората причина да можем да извъртим всяко нещо както си искаме.

А аз обожавам парадоксите. Защото те така лесно те вкарват в едно състояние отвъд ума. Ума не може да възприеме парадоксите. Но пък въображението може.

Въображението винаги може да си представи две противоположни неща едновременно. Само пробвайте и ще видите. Но умът винаги блокира, стои на пост и дебне. Трябва да го прескочим, за да стигнем до въображението. Затова трябва да го изненадаме. 🙂

И така, как хората от най-бедните държави се чувстват по-щастливи от хората в богатите и развити държави? Как успяват да задоволят нуждата си от сигурност, като цял живот са на ръба?

Ами просто правят това своето сигурно нещо. Научили са се още от разждането да не знаят. Да не знаят какво ще им предложи утрешния ден, да не знаят какво ще правят следващата седмица, да не знаят как ще живеят след година…. Те просто са ок с това, свикнали са.

Когато неизвестността е в зоната ти на комфорт, нямаш проблеми да опитваш нови неща, нямаш проблеми с промените около теб, нямаш проблеми с глобални промени, които се случват в света.

Всяко едно вярване или убеждение може да ни даде сигурност. Може да е религия, вяра в конспиративни теории, отричане на конспиративните теории, вярване че някой определен човек е виновен за всичките ти беди…. 🙂

Всяка сигурност обаче … е фалшива. Защото е просто убеждение на ума. От друга страна, понеже си вярваме в нея, тя за нас е съвсем реална.

Така че – как да си създадем сигурност по време на криза? Тъй като цялата ни сигурност тъй или иначе е изфабрикувана от нас… ами просто можем да си изфабрикуваме нова.

Като гледам как всички изведнъж станаха експерти, всеки се опитва да направи точно това. Не е толкова лесно обаче.

Аз самата започнах с едно жестоко лутане – ок знам толкова много за всякакви теории, конспирации и философии относно съдбата на нашия скромен свят. Коя от всичките обаче ще се реализира сега? А де?! И се започва едно търсене на информация, скачане от теория на тероия. Чух това от тук, онова от там, един човек от много сигурен източник ми каза еди какво си, пък в новините казаха еди какво си, но това пък ако го разтълкуваме значи нещо друго….. Мнението ми постоянно се менеше и бях центрирана в ума.

Но! Малко преди пандемията да започне бях стигнала до следния извод. Внимание, следва велик извод, изваден от контекст, което го прави да изглежда съвсем не толкова велик. 🙂 Затова явно ще трябва в бъдещи материали да разкажа малко предистория на този велик извод. Та, ето го и него:

След като животът е игра, и сме се вкарали в този живот само и само да се забавляваме и да разберем що е то ограничение (тъй като иначе сме неограничени, всемогъщи, духовни същества 🙂 ), то значи в крайна сметка трябва просто да се забавляваме и да си играем. Нали това е основната цел, с която сме дошли.

И друго много важно – трябва да се стараем често да изключваме ума си. Медитация, у-вей, квантова синхронизация, нулево състояние – кой каквото иска. Важното е да не сме нон-стоп зациклили в ума си, защото тогава става мнооооого трудно да се живее изобщо. За съжаление повечето хора живеят точно така. И познайте – колкото повече годините напредват, толкова по-труден става живоът им и толкова по-трудно им е да намерят смисъл в него. Нещо, което наблюдаваме всеки ден. Повечето възрастни хора предимно се оплакват, нали? Не са вече вдъхновени, окрилени и жадни за приключения и откриване на нови неща. Защо? Ами прекалено дълго вече са зациклили в ума си.

И така, когато комбинираме тези 2 неща – изключване на ума от време на време и животът е забавление и игра – се получава …. wait for it …. Сигурноооооост. 🙂

И сега ще попитате – ама как? „Как“ е любимият ми въпрос. Хем знам че никога не трябва да го задавам, защото прецаква всичко и те връща в ума, хем винаги си го задавам и на всичкото отгоре си отговарям и успявам доста често да го разплета, и то така че и другите да разберат. Е, не винаги, но все пак често….. хахаха.

Методи много – както споменах за изключване на ума всеки си има нещичко – медитация, квантова синхронизация, Хоопонопоно, рейки, у-вей…. Аз си имам един любим метод и той е смеха. Йога на смеха изключително много помага за това. А на всичкото отгоре включва и забалвение и игра, така че е 2 в 1. 🙂

А иначе за забавление и игра – тук вече е абсолютно индивидуално – всеки сам знае най-добре какво му е забавно, какво го кара да се радва като дете, какво го прави игрив и пълен с енергия.

Как обаче тези две неща ни дават сигурност?

Първо, изключването на ума ни помага да усетим много добре връзката с … ами всеки си го нарича по негов си начин – Висшия Аз, интуицията, висшето съзнание, бог или каквото си е за вас. А това е едно много силно вярване, което винаги дава индивидуална сигурност.

Забавлението и играта от друга страна прекъсват сериозноатта на ума и ни карат да пуснем важността, да спрем за момент и просто да се наслаждаваме на живота. Да отпуснем контрола, да спрем да искаме да сме перфектни и като цяло – да спрем поне за малко да искаме сигурност.

И разбира се, парадоксално, пускането на желанието за сигурност ни дава сигурност. Споменах ли че Вселената е изтъкана от парадокси? 🙂

Е, сигурна съм че вече знаете, че когато сте вкопчени в нещо и неистово го желаете, то все бяга от вас. А когато го пуснете и просто спрете дори да мислите за него, то много бързо идва при вас.

Забавлението и играта ни помагат да пуснем това вкопчване, да отпуснем примката и ето – получаваме желаното много лесно.

Какво по-хубаво от това? Прегърнете неизвестността, посмейте се, всъщност смейте се много (поне 15 минути на ден), играйте си като дете, открийте или си припомнете какво ви забавлява и ви радва точно в този момент, изключете ума поне за няколко секунди на всеки час.

Гарантирам ви, че ще се почувствате много по-сигурни, много по-пълни с енергия, много по-ентусиазирани за живот, много по-малко уплашени, много по-малко депресирани че сте затворени вкъщи, много по-малко ужасени от това че от вас нищо не зависи. Всъщност от вас зависи всичко, но само ако използвате съзнанието си по предназначение. 😉

Така де, без да се отплесваме повече – приятна ви пандемия и до скоро. 🙂